Изтегляне на файла (29.3Kb)
УЧЕНИЕ ЗА КАРМАТА
ПРЕДГОВОР
Въпросът за кармата е свързан с този въпрос за Свободата на човешката Воля . На него са посветени много трудове . Няма философска система от най- дълбока древност до днес , която да не го засяга , а всички религии да го поставят на първо място.
Въпросът за кармата е свързан с този въпрос за Свободата на човешката Воля . На него са посветени много трудове . Няма философска система от най- дълбока древност до днес , която да не го засяга , а всички религии да го поставят на първо място.
Безпределността ужасна би станала ,
Сърцето без мир вечна тъма,
Ако вас съдбата би приковала
Към " Колесницата с Безжалостна ръка."
Но вам вериги не полагат ,
с воля ти си най могъщ
в света вечно не ще се страда,
иде съвършенството ,целта на
земния път.
( " Светилото на Азия " , проповед на Буда )
Сърцето без мир вечна тъма,
Ако вас съдбата би приковала
Към " Колесницата с Безжалостна ръка."
Но вам вериги не полагат ,
с воля ти си най могъщ
в света вечно не ще се страда,
иде съвършенството ,целта на
земния път.
( " Светилото на Азия " , проповед на Буда )
На санскрит думата карма означава " действие ". Да живееш и да действаш е едно и също . Цялата вселена е една вечна ,непрекъсната деятелност , управляваща се от едни неизменни закони на справедливостта - Законите на Кармата.
В мировото движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми кам една цел. Всяко действие във вселената е резултат на предшестващи причини и в същото време е причина на последващи действия , които като общ резултат дават живота на самата вселена. От тук и значението на кармата се разбира като закон на причинността и по отношение на човека кармата се явява като съвкупност от цялата негова деятелност.Всичко , което човекът представлява от себе си и всичко , което той ще представлява и в бъдеще е резултат от действията му в миналото. По такъв начин единствения живот на човека не е нещо отделно и завършено. Той е плод на миналия , а в същото време зародиш на бъдещия такъв и в тази верига от последователни въплъщения се продължава непрекъснатото битие на всяка човешка душа.
В животът няма скокове и случайности - всичко си има своята причина . Всяка наша мисъл , всяко наше действие , наше чувство и постъпка идват от миналото и влияят върху бъдещето .
Докато това минало и това бъдеще е скрито за нас , докато ние гледаме на живота като на загадка, непоозирайки ,че самите ние сме се създали , дотогава явленията в нашия живот ще ни показват като случайно излезли от бездната на незнайното и срещнали нас в света. Тъканта на човешката съдба се изтъкава от самия човек с безчислени нишки , сплетени в неразбираема за нас сложност.
Една нишка изчезва от нашето съзнание , но тя не е изчезнала , а се е скрила на долу,друга се появява внезапно , но това е все тази същата нишка , излязла от невидимата за нас , страна на тъканта , и отново се явява на видимата и повърхнина.
В мировото движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми кам една цел. Всяко действие във вселената е резултат на предшестващи причини и в същото време е причина на последващи действия , които като общ резултат дават живота на самата вселена. От тук и значението на кармата се разбира като закон на причинността и по отношение на човека кармата се явява като съвкупност от цялата негова деятелност.Всичко , което човекът представлява от себе си и всичко , което той ще представлява и в бъдеще е резултат от действията му в миналото. По такъв начин единствения живот на човека не е нещо отделно и завършено. Той е плод на миналия , а в същото време зародиш на бъдещия такъв и в тази верига от последователни въплъщения се продължава непрекъснатото битие на всяка човешка душа.
В животът няма скокове и случайности - всичко си има своята причина . Всяка наша мисъл , всяко наше действие , наше чувство и постъпка идват от миналото и влияят върху бъдещето .
Докато това минало и това бъдеще е скрито за нас , докато ние гледаме на живота като на загадка, непоозирайки ,че самите ние сме се създали , дотогава явленията в нашия живот ще ни показват като случайно излезли от бездната на незнайното и срещнали нас в света. Тъканта на човешката съдба се изтъкава от самия човек с безчислени нишки , сплетени в неразбираема за нас сложност.
Една нишка изчезва от нашето съзнание , но тя не е изчезнала , а се е скрила на долу,друга се появява внезапно , но това е все тази същата нишка , излязла от невидимата за нас , страна на тъканта , и отново се явява на видимата и повърхнина.
Гледайки само на част от тъканта и от нейна страна , нашето съзнание не е в състояние да схване всичката нишка на неразгадаемия " сфинкс "а сложност на нейното сплитане. Като причина от това се явява нашето незнание на духовните закони , управляващи света. Също такова незнание, каквото виждаме у дивака по отношение на Физическия свят.
Пустинната ракета, изстрел от оръжие или непонятните на вид произведени звуци , му си виждат чудни , защото той не знае законите , по които те стават. За да престане да ги счита за чудни е нужно да узнае законите на природата, по които те стават. Трябва да знае също така ,че законите са жизнени.Съвършенно такива жизнени закони действат и в невидимия свят , за нас духовните светове.
Докато не ги познаем , ние ще стоим пред явленията на нашия живот , като дивакът пред незнайните сили в природата- неразбирайки , обвинявайки своята съдба, безсилно възмущавайки се пред неразгадаемия " сфинкс ", готов да погълне този ,който няма ключа за неговата тайна.От неразбиране ,ние отдаваме на явленията в нашия живот " съдба, случайност , чудо " и пр., но тези думи не съдържат почти нищо.
Само когато човек узнае , че същите неизменни закони , които правят възможно изследването на физическата природа управляват и неговия живот , и че тези закони установявт условията на неговите действия , но не му предоставят и самите действия , тогава чак ще се свърши неговото безсилие и той ще разбере , че може да стане господар на неговата съдба.
Пустинната ракета, изстрел от оръжие или непонятните на вид произведени звуци , му си виждат чудни , защото той не знае законите , по които те стават. За да престане да ги счита за чудни е нужно да узнае законите на природата, по които те стават. Трябва да знае също така ,че законите са жизнени.Съвършенно такива жизнени закони действат и в невидимия свят , за нас духовните светове.
Докато не ги познаем , ние ще стоим пред явленията на нашия живот , като дивакът пред незнайните сили в природата- неразбирайки , обвинявайки своята съдба, безсилно възмущавайки се пред неразгадаемия " сфинкс ", готов да погълне този ,който няма ключа за неговата тайна.От неразбиране ,ние отдаваме на явленията в нашия живот " съдба, случайност , чудо " и пр., но тези думи не съдържат почти нищо.
Само когато човек узнае , че същите неизменни закони , които правят възможно изследването на физическата природа управляват и неговия живот , и че тези закони установявт условията на неговите действия , но не му предоставят и самите действия , тогава чак ще се свърши неговото безсилие и той ще разбере , че може да стане господар на неговата съдба.
Всеки човек непрестанно от твори своята съдба.
В трите сфери на битието, ( умственната / менталното поле /, чувствата / астралното поле / и физическата / земята / ) се създават от човекът , които и качествено и количествено представляват от себе си резултат от неговите предишни действия и същевременно и причини за неговото бъдеще .
Тези сили действат не само върху неговите предишни действия , но и върху неговата среда , постоянно видоизменяйки както самия него , така и средата. Изхождайки от своя център - човекът , тези сили се носят по всички направления и той е отговорен за всичко , което става в пределите на неговите влияния.
Положението , в което ние се намираме във всяка дадена минута , се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайността. "Случайност" е понятие създадено от невежите, в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва : " Ако аз страдам , това произлиза от това ,че в миналото съм престъпил Закона. Аз съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям." Така говорят разбралите Закона за Карма.
НЕЗАВИСИМ ДУХ , САМОУВЕРЕНОСТ , МЪЖЕСТВО , ТЪРПЕНИЕ И КРОТОСТ -ето неизбежните последствия , от такива разбирания , проникват в сърцето и волята на човека.
Който за първи път слуша да се говори за кармата и започва да разбира , че всичките му постъпки подлежат на същите неизменни закони , по които в природата денят се сменя с нощта , съзнанието му отначало ще се измъчва. -Кармата му ще се представи като един железен закон на необходимостта. Но това мъчително състояние ще мине , когато на човека се изяснят зяканите , които управляват не формите , а същността на явленията. Той ще узнае , че макар законите да са навсякъде неизменни по силите на невидимия свят , вследствие на своята тънкост и дейност вън от пространството и времето , с които е скована физическата материят на невъобразимо бързи движения и безкрайно разнообразни съчетания. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот, с мислите и чувствата си , човек ще се убеди ,че може работейки с успех, даже в продължение на еднократно въплъщение да измени своята карма.
В трите сфери на битието, ( умственната / менталното поле /, чувствата / астралното поле / и физическата / земята / ) се създават от човекът , които и качествено и количествено представляват от себе си резултат от неговите предишни действия и същевременно и причини за неговото бъдеще .
Тези сили действат не само върху неговите предишни действия , но и върху неговата среда , постоянно видоизменяйки както самия него , така и средата. Изхождайки от своя център - човекът , тези сили се носят по всички направления и той е отговорен за всичко , което става в пределите на неговите влияния.
Положението , в което ние се намираме във всяка дадена минута , се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайността. "Случайност" е понятие създадено от невежите, в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва : " Ако аз страдам , това произлиза от това ,че в миналото съм престъпил Закона. Аз съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям." Така говорят разбралите Закона за Карма.
НЕЗАВИСИМ ДУХ , САМОУВЕРЕНОСТ , МЪЖЕСТВО , ТЪРПЕНИЕ И КРОТОСТ -ето неизбежните последствия , от такива разбирания , проникват в сърцето и волята на човека.
Който за първи път слуша да се говори за кармата и започва да разбира , че всичките му постъпки подлежат на същите неизменни закони , по които в природата денят се сменя с нощта , съзнанието му отначало ще се измъчва. -Кармата му ще се представи като един железен закон на необходимостта. Но това мъчително състояние ще мине , когато на човека се изяснят зяканите , които управляват не формите , а същността на явленията. Той ще узнае , че макар законите да са навсякъде неизменни по силите на невидимия свят , вследствие на своята тънкост и дейност вън от пространството и времето , с които е скована физическата материят на невъобразимо бързи движения и безкрайно разнообразни съчетания. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот, с мислите и чувствата си , човек ще се убеди ,че може работейки с успех, даже в продължение на еднократно въплъщение да измени своята карма.
УЗНАЛ ЗАКОНИТЕ , ТОЙ РАЗБИРА ЧЕ ТАЗИ РАБОТА МУ ПРЕДСТОИ , И ЧЕ СЪС СВОИТЕ СИЛИ И СПОСОБНОСТИ МОЖЕ ДА ОПРАВИ СЕБЕ СИ ПО ПЪТЯ НА БЪРЗОТО ПРОГРЕСИРАНЕ.
Човек сам строи своя дом ! Той може да внесе в него мерзост и запустение ; в негова власт е също да го преустрои до основите му и да го направи прекрасен .
Когато мисли , чувства и се стреми , той все едно работи над мека пластична глина , която изменя и формира по свое желание; но тази глина е мека само докато е в ръцете му-сформирана тя бързо се втвърдява. За това е казано " погледнете , глината в огъня твърдее и става като желязо, но формата и е дал сам грънчарят.Човече ти вчера беше господар , а днес това е твоята съдба. "
За да разберете смисъла на това изречение , трябва да съпоставим два образа; човек живеещ повседневно и в подчинение на своите похоти и страсти и спокойния мъдрец , ясно съзнаващ от къде и за какво той иде , и да си представим в каква верига на робство се намира първия и как пълна може да бъде свободата на втория.
Твърде сбитата тъкан , от която е съставена човешката карма , така се преплта в различнитеичните му съществувания и е тъй сложна , щото изучаването на кармата е най- трудния въпрос.
Човек създава не само своя ум , своя характер , своите отношение към другите хора ,но неговата индивидуална Карма влиза в състава на различните групи , раси , нации , семейства и преплитайки нишките на своята карма в общата тъкан - на цялото човечество- той носи върху себе си и Колективната Карма на всяка една от тези групи.
За да си изясним даже повърхностния смисъл на понятието за човешката карма е необходимо да я разделим на сложните три категории , от които се създава човешкия живот.
Тези три категории са мислите на човека , неговите емоции и неговите постъпки .
Никъде човек не се явява тъй ясно определено създател на своята карма както в умствената област. Посредством голямата подвижност и тънкост на умствените вибраци мислителят , съзнателно творящ своя умствен живот , може да работи с такава точност и увереност , както архитектът , издигащ здание по начертания си предварителен план.
Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка- нито една не пропада безследно . Групи от еднородни мисли повтарящи се в продължение на няколко живота, опрееля строя на ума , а тъй наречените вродени мисли способности не са нищо друго освен резултат от мислената дейност в миналото.
Знаейки този закон , човек по пътя на съзнателния избор на своите мисли , може да построи постепенно своя ум такъв какъвто си го иска.
Смъртта не прекъсва тази работа. Освободеният от оковите на физическото тяло човек , по лесно и повече асимилира всичките придобити от земните животи опити. С възвръщането си на земята човек носи със себе си всичките по рано придобити мисли, които в задгробния живот се преобразяват в наклонности и способности , в зависимост от които се създават и нови провоници у човека ; нови мозъчни центрове и нервна система.
Човек сам строи своя дом ! Той може да внесе в него мерзост и запустение ; в негова власт е също да го преустрои до основите му и да го направи прекрасен .
Когато мисли , чувства и се стреми , той все едно работи над мека пластична глина , която изменя и формира по свое желание; но тази глина е мека само докато е в ръцете му-сформирана тя бързо се втвърдява. За това е казано " погледнете , глината в огъня твърдее и става като желязо, но формата и е дал сам грънчарят.Човече ти вчера беше господар , а днес това е твоята съдба. "
За да разберете смисъла на това изречение , трябва да съпоставим два образа; човек живеещ повседневно и в подчинение на своите похоти и страсти и спокойния мъдрец , ясно съзнаващ от къде и за какво той иде , и да си представим в каква верига на робство се намира първия и как пълна може да бъде свободата на втория.
Твърде сбитата тъкан , от която е съставена човешката карма , така се преплта в различнитеичните му съществувания и е тъй сложна , щото изучаването на кармата е най- трудния въпрос.
Човек създава не само своя ум , своя характер , своите отношение към другите хора ,но неговата индивидуална Карма влиза в състава на различните групи , раси , нации , семейства и преплитайки нишките на своята карма в общата тъкан - на цялото човечество- той носи върху себе си и Колективната Карма на всяка една от тези групи.
За да си изясним даже повърхностния смисъл на понятието за човешката карма е необходимо да я разделим на сложните три категории , от които се създава човешкия живот.
Тези три категории са мислите на човека , неговите емоции и неговите постъпки .
Никъде човек не се явява тъй ясно определено създател на своята карма както в умствената област. Посредством голямата подвижност и тънкост на умствените вибраци мислителят , съзнателно творящ своя умствен живот , може да работи с такава точност и увереност , както архитектът , издигащ здание по начертания си предварителен план.
Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка- нито една не пропада безследно . Групи от еднородни мисли повтарящи се в продължение на няколко живота, опрееля строя на ума , а тъй наречените вродени мисли способности не са нищо друго освен резултат от мислената дейност в миналото.
Знаейки този закон , човек по пътя на съзнателния избор на своите мисли , може да построи постепенно своя ум такъв какъвто си го иска.
Смъртта не прекъсва тази работа. Освободеният от оковите на физическото тяло човек , по лесно и повече асимилира всичките придобити от земните животи опити. С възвръщането си на земята човек носи със себе си всичките по рано придобити мисли, които в задгробния живот се преобразяват в наклонности и способности , в зависимост от които се създават и нови провоници у човека ; нови мозъчни центрове и нервна система.
Ето защо е казано ;" човек е създаден чрез размишление ; над каквото той размишлява в този си живот и на него ще се установи в следващия.
По такъв начин се запазва безсмъртното съдържание на човешката душа и ние не напразно оплакваме угасналите цивилизации и безвъзвратно погиналите гении.
Нищо не се губи и работата на душата не изгубва нищо от придобитите опити . С възръщането си на земята човек се възобновява всеки път до степента достигната в миналото му прераждане.
Стремежите и желанията създадени в едно прераждане се превръщат в другото прераждане в способности , повтарящи се мисли - в наклонности , волевите импулси в деятелност ;всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост , а страданието на душата е в нейна съвест.
По такъв начин се запазва безсмъртното съдържание на човешката душа и ние не напразно оплакваме угасналите цивилизации и безвъзвратно погиналите гении.
Нищо не се губи и работата на душата не изгубва нищо от придобитите опити . С възръщането си на земята човек се възобновява всеки път до степента достигната в миналото му прераждане.
Стремежите и желанията създадени в едно прераждане се превръщат в другото прераждане в способности , повтарящи се мисли - в наклонности , волевите импулси в деятелност ;всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост , а страданието на душата е в нейна съвест.
Разнообразните добри възможности , предоставени на бездействието на човек , но пропуснати поради нехайство и незнание , ще се явят отново , но вече в друга форма , като неопределени ,влечения , като смътна тъга , която не е получила удовлетворение по две причине ; силите ,които в миналото напразно са извикани към проявление / кармичното искане / , в следствие- бездействието не са доразвили и случая т. е . условията веднъж вече подобрени-кармата може да не се наложи.
Разпространението на убеждението , че средата създава нашия умствен стреж произлиза от незнание на истнските течения в нашия вътрешен живот. е средата , която създава ума на човека , а човекът под въздейктвието на кармичните закони се устремява при своето въплъщение в тази среда , която съответства на неговите наклонности.
Разпространението на убеждението , че средата създава нашия умствен стреж произлиза от незнание на истнските течения в нашия вътрешен живот. е средата , която създава ума на човека , а човекът под въздейктвието на кармичните закони се устремява при своето въплъщение в тази среда , която съответства на неговите наклонности.
За доказателство на това служи фактът , че хората в ранна възраст , рязко се отегчават от своята среда у тях няма още нищо от обкръжаващите ги и ако са със силна воля , те изменят направлението на своята карма , преминавайки в друга по сродна с тях самите среда. Те попадат в неподходящи за тях среди по причина на това ,че грешните им постъпки ги свързват тясно със хората от тази среда. Макар и да са малко такива хора , те доказват ,че всеки се стреми към среда съответстваща на собственото му развитие. Такъв е законът , ние сами строим нашия ум , ако тази постройка е добра - ние се ползваме от всичките и приимущества , ако е лоша ние сами изпитваме скръбтта за лошите си свойства. Няма нищо с по-голяма заразителност от човешките мисли , защото нито една сила , не се предава на другите както нашщите мисли . Зараждайки се в един ум , със силата на своята лекота и бързина на вибрациите , несравнено по бързи от тези на Светлината и електричеството , те лесно се предават на обкръжаващите- Мислите на един човек се предават на друг и мислите на последния на първия. Завързват се отношения , които свързват хората за добри или лоши цели , определящи и техните бъдещи роднини ,приятели и неприятели. Ето защо едни хора ни обичет без видима причина , а други също така ни ненавиждат видимо незаслужено . Законът изведен от тук се свежда до следното, мислите действащи в нас , създават нашия умствен и нравствен характер ; благодарение на своите въздействия над другите, мислите завързват кармични нишки , с които хората ще бъдат свързани в следващите си въплъщения.
Втората категория сили , създаващи нашата карма са желанията. Те ни привличат към едни или други предмети от външния свят , образуват нашите страсти , определят мястото и състоянието на човека след смъртта в Комагока - чистилището.
Желанията т.е. вътрешните влечения на човека към външни предмети, го привличат в тази среда , където те могат да получат удовлетворение. Желанията за земни неща приковават душата към земята, възвишените желания я устремяват към небесата. Ето защо се казва ; " човек се ражда съобразно своите желания ".
Желанията на човека определят неговото място при въплъщенията му . Ако са нечисти , невъздържани , зверски , те създават за него в новото му въплъщение подходящо страстно / астрално / тяло, а това тяло на страстите и желанията го устремява в такова семейство в недрата на такава материя , кръвта на която може да даде подходящ материал за неговата физическа обвивка.
Нашите желания действат на обкръжаващите също тъй както и мислите - те се предават на другите.
Но тъй като в дадения цикъл на човешката еволюция , желанията ни са по - силни от мислите , то и кармичните връзки , сплетени от желанията , свързват хората по- силно , отколкото връзките на мисълта.
Съединявайки ни по Пътя на Любовта и омразата , желанията ни създават нашите бъдещи врагове или приятели , и те могат да ни съединят с такива хора , за завързването ни , с които ние дори не подозираме.
Например , повод за такова завързване може да послужи дадения тласък към престъпление или убийство. Може да се случи , щото много силния злобен порив на един човек , да повлияе на друг в такъв момент, в такава обстановка , която предразполага към убийство. Гневът ,такива вътрешни състояния , когато достъпът на везните се колебае между доброто и злото се намира в такова подвижно равновесие , че само едно пробуждане , само една вибрация от невидимия психически свят , решават наклона на колебаещите се везни към едната или другата страна. Такива решаващи тласъци за колебаещия се човек може да послужи силния порив от злоба , който излиза от сърцето на друг човек.
Първия се подава на внушение и убива . Създателят пък на злобни мисли бива свързан с бъдещите прераждания на убиеца , даже и съвсем да не го е познавал по-рано. Вредата причинена от злобния порив НА ТОЗИ КОЙТО Е ИЗВЪРШИЛ УБИЙСТВТОТО , неминуемо се връща и на твореца на престъпните мисли.
Втората категория сили , създаващи нашата карма са желанията. Те ни привличат към едни или други предмети от външния свят , образуват нашите страсти , определят мястото и състоянието на човека след смъртта в Комагока - чистилището.
Желанията т.е. вътрешните влечения на човека към външни предмети, го привличат в тази среда , където те могат да получат удовлетворение. Желанията за земни неща приковават душата към земята, възвишените желания я устремяват към небесата. Ето защо се казва ; " човек се ражда съобразно своите желания ".
Желанията на човека определят неговото място при въплъщенията му . Ако са нечисти , невъздържани , зверски , те създават за него в новото му въплъщение подходящо страстно / астрално / тяло, а това тяло на страстите и желанията го устремява в такова семейство в недрата на такава материя , кръвта на която може да даде подходящ материал за неговата физическа обвивка.
Нашите желания действат на обкръжаващите също тъй както и мислите - те се предават на другите.
Но тъй като в дадения цикъл на човешката еволюция , желанията ни са по - силни от мислите , то и кармичните връзки , сплетени от желанията , свързват хората по- силно , отколкото връзките на мисълта.
Съединявайки ни по Пътя на Любовта и омразата , желанията ни създават нашите бъдещи врагове или приятели , и те могат да ни съединят с такива хора , за завързването ни , с които ние дори не подозираме.
Например , повод за такова завързване може да послужи дадения тласък към престъпление или убийство. Може да се случи , щото много силния злобен порив на един човек , да повлияе на друг в такъв момент, в такава обстановка , която предразполага към убийство. Гневът ,такива вътрешни състояния , когато достъпът на везните се колебае между доброто и злото се намира в такова подвижно равновесие , че само едно пробуждане , само една вибрация от невидимия психически свят , решават наклона на колебаещите се везни към едната или другата страна. Такива решаващи тласъци за колебаещия се човек може да послужи силния порив от злоба , който излиза от сърцето на друг човек.
Първия се подава на внушение и убива . Създателят пък на злобни мисли бива свързан с бъдещите прераждания на убиеца , даже и съвсем да не го е познавал по-рано. Вредата причинена от злобния порив НА ТОЗИ КОЙТО Е ИЗВЪРШИЛ УБИЙСТВТОТО , неминуемо се връща и на твореца на престъпните мисли.
Понякога съвсем неочаквано и по видимо , незаслужено , човек бива внезапно връхлетян от нещастие.
Неговото низше съзнание не подозира , че източникът на това нещастие са вредите причинени от неговите нечисти страсти към другите.
Той се възмущава ,негодува във всяка несправедливост , но това му негодувание изхижда от собственото му невежество , а неговата безсмъртна душа получава от това урок , който никога не забравя. Нищо незаслужено ,не може да застави човек да страда .
Недостатъка на памет , необходима за нашето благо на низшето и средно стъпало на развитие , не се явява преграда за да се приложи закона на справедливастта.
От казаното следва , че желанията ни създават нашето тяло , тялото на чувствата / астралното/ и посредством него влияят при образуване на физическото в следващото преражане. Те определят и мястото при нашето раждане , и влияят върху избора на хората , с които ще бъдем свързани в бъдещето.
Третата категория сили , които създават кармата са нашите постъпки . Те влияят сравнително малко върху човешката душа. За развитието на постъпките влияят техните мотиви, а не самите те. Постъпките представляват крайния резултат от мислите и желанията в миналите прераждания.
Постъпките влияят върху човека косвено ,извиквайки в него нови мисли и желания , но силата която изгражда безсмъртната душа , изхожда от деятелността на ума, сърцето и волята , а не от външните прояви на човека. Често повтаряните постъпки създават физически привички , които влияят могъщо на условията при земното съществуване , и в същото време ограничават проявлението на истинното АЗ в земната сфера.
Но физическите привички не не преживяват едното въплъщение - те се унищожават със смъртта на физическото тяло. Въпросът, обаче, съвършенно се изменя , когато ние започваме да изследваме тези последствия , които нашите постъпки остават върху обкръжаващите- Пожелавайки благополучие или страдание на нашите близки, постъпките ни свързват тъй както мислите и желанията имащи влияние върху съдбата на тези хора . Ако в миналото ние сме причинили страдание на обкръжаващите ни , в бъдеще ще изпитаме не по-малко страдания и обратното - ако сме съдействали за усилване на благосъстоянието на външните условия на нашите близки , кармичната отплата ще ни възнагради за това с добри условия в нашия земен живот. Тези условия добри или лоши - ще унищожат завинаги резултата , както на лошите , така и на добрите постъпки и не зависят от техните мотиви.
Неговото низше съзнание не подозира , че източникът на това нещастие са вредите причинени от неговите нечисти страсти към другите.
Той се възмущава ,негодува във всяка несправедливост , но това му негодувание изхижда от собственото му невежество , а неговата безсмъртна душа получава от това урок , който никога не забравя. Нищо незаслужено ,не може да застави човек да страда .
Недостатъка на памет , необходима за нашето благо на низшето и средно стъпало на развитие , не се явява преграда за да се приложи закона на справедливастта.
От казаното следва , че желанията ни създават нашето тяло , тялото на чувствата / астралното/ и посредством него влияят при образуване на физическото в следващото преражане. Те определят и мястото при нашето раждане , и влияят върху избора на хората , с които ще бъдем свързани в бъдещето.
Третата категория сили , които създават кармата са нашите постъпки . Те влияят сравнително малко върху човешката душа. За развитието на постъпките влияят техните мотиви, а не самите те. Постъпките представляват крайния резултат от мислите и желанията в миналите прераждания.
Постъпките влияят върху човека косвено ,извиквайки в него нови мисли и желания , но силата която изгражда безсмъртната душа , изхожда от деятелността на ума, сърцето и волята , а не от външните прояви на човека. Често повтаряните постъпки създават физически привички , които влияят могъщо на условията при земното съществуване , и в същото време ограничават проявлението на истинното АЗ в земната сфера.
Но физическите привички не не преживяват едното въплъщение - те се унищожават със смъртта на физическото тяло. Въпросът, обаче, съвършенно се изменя , когато ние започваме да изследваме тези последствия , които нашите постъпки остават върху обкръжаващите- Пожелавайки благополучие или страдание на нашите близки, постъпките ни свързват тъй както мислите и желанията имащи влияние върху съдбата на тези хора . Ако в миналото ние сме причинили страдание на обкръжаващите ни , в бъдеще ще изпитаме не по-малко страдания и обратното - ако сме съдействали за усилване на благосъстоянието на външните условия на нашите близки , кармичната отплата ще ни възнагради за това с добри условия в нашия земен живот. Тези условия добри или лоши - ще унищожат завинаги резултата , както на лошите , така и на добрите постъпки и не зависят от техните мотиви.
До сега бяха разгледани три категории причини , които остават послествията от една страна на своя творец , а от друга - на тези същества , които попадат в сферата на неговите влияния.
Когато мисълта или чувството преминава в постъпка, последната отразява само в земната среда , и при това съвършенно независимо от мотива . Ако човек съгради хубаво училище ,или болница за бедните , независимо от това с каква цел го върши , дали от честолюбие или от желание за похвала ,или награда , бедните ползвайки се от неговото училище или болница ще се чувстват добре еднакво, както мотивът му ако е бил безкористен.
Но за истинската същност на човека- за безсмъртната душа разликата в мотива ще се окаже твърде важна. В първия случай , когато мотивът е бил егоистичен , плодовете на неговата деятелност ще се проявят само на физическото поле, а душата му ще си остане неповлияна от това. Във втория случай ,когато мотивът му е би безкористно служене към доброто , този мотив облагородява душата и остава в нея ново зрънце от безсмъртие , защото добрите постъпки на душата са ония семена , жътвата на които се извършва във вечността. Добри , лоши или смесени мотиви на постъпките се отразяват на ума ,сърцето и волята на човека.Но последствията от постъпките , ако последните са извикали благосъстояние или радост за окръжаващите ще бъдат еднакво благоприятни за самия деец , както и да го е ръководил и самия мотив .Законите на Карма са абсолютни; те отплащат всичко сторено от човека , даже било то и невъобразимо дребно.
Когато мисълта или чувството преминава в постъпка, последната отразява само в земната среда , и при това съвършенно независимо от мотива . Ако човек съгради хубаво училище ,или болница за бедните , независимо от това с каква цел го върши , дали от честолюбие или от желание за похвала ,или награда , бедните ползвайки се от неговото училище или болница ще се чувстват добре еднакво, както мотивът му ако е бил безкористен.
Но за истинската същност на човека- за безсмъртната душа разликата в мотива ще се окаже твърде важна. В първия случай , когато мотивът е бил егоистичен , плодовете на неговата деятелност ще се проявят само на физическото поле, а душата му ще си остане неповлияна от това. Във втория случай ,когато мотивът му е би безкористно служене към доброто , този мотив облагородява душата и остава в нея ново зрънце от безсмъртие , защото добрите постъпки на душата са ония семена , жътвата на които се извършва във вечността. Добри , лоши или смесени мотиви на постъпките се отразяват на ума ,сърцето и волята на човека.Но последствията от постъпките , ако последните са извикали благосъстояние или радост за окръжаващите ще бъдат еднакво благоприятни за самия деец , както и да го е ръководил и самия мотив .Законите на Карма са абсолютни; те отплащат всичко сторено от човека , даже било то и невъобразимо дребно.
Грубият егоист ще се роди в благородни условия , ако той в миналото е съдействал за благосъстоянието на околните. Но ако той , поставен в тези условия е доволен и щастлив или мрачен и неудовлетворен , това зависи от друга кармична връзка , която събира всички негови мотиви , излезли от дълбините на неговата душа и го отправя в нови условия. Може да се случи ,щото човек с прекрасна душа да се роди в най-неблагоприятни условия , ако той в миналото чрез свои необмислени постъпки е нанесъл беди на околните . Ако той е с чисти и безкористни мотиви ще понесе търпеливо тези условия , които ще му дадат урок.
Законът , по който всеки вид проявена енергия се отразява в тази сфера , от която излиза , има огромно значение за развитието на човешката душа. Физическата енергия т.е. постъпките на човека пренасят земни блага или страдания в същия размер , в които те са повлияли , тъй или иначе на другите , погасявайки се напълно от последствията , те носят със себе си онези творчески сили , които събират съкровища за неговата безсмъртна душа.
Човекът можем да го сравним със работник, който е излязъл на полето, в лошо време ,в студ , в горещина. Когато полето е изорано и засято , работникът се връща у дома и сменя дрехите си и ляга да си отдъхне. Когато той отиде пак на полето за да събере жътвата , дрехата му ще бъде вече друга , но от това ни най-малко не зависи как ще му бъде жътвата ; човек сам си е сял и ако семето му е било мършаво и жътвата му ще бъде такава.
За временната му личност не важи нищо от крайния резултат на тази жътва.
Законът , по който всеки вид проявена енергия се отразява в тази сфера , от която излиза , има огромно значение за развитието на човешката душа. Физическата енергия т.е. постъпките на човека пренасят земни блага или страдания в същия размер , в които те са повлияли , тъй или иначе на другите , погасявайки се напълно от последствията , те носят със себе си онези творчески сили , които събират съкровища за неговата безсмъртна душа.
Човекът можем да го сравним със работник, който е излязъл на полето, в лошо време ,в студ , в горещина. Когато полето е изорано и засято , работникът се връща у дома и сменя дрехите си и ляга да си отдъхне. Когато той отиде пак на полето за да събере жътвата , дрехата му ще бъде вече друга , но от това ни най-малко не зависи как ще му бъде жътвата ; човек сам си е сял и ако семето му е било мършаво и жътвата му ще бъде такава.
За временната му личност не важи нищо от крайния резултат на тази жътва.
Безразличните мотиви остават за душата без последствие ; лошите задържат нейното развитие , добрите я обогатяват за винаги. Високите мотиви имащи за цел изпълнение Волята само на Единния , нищо не желаещи за себе си , водят човекът към освобождаване. Колкото по висок е източникът от който излиза вътрешната деятелност на човека , толкова могъщи и продължителни ще бъдат нейните последствия.
Когато пред съвестта на човек , знаещ Законите на Карма,се яви стълкновение от различни те задължения, които трябва да изпълни и нему му е неясно как да постъпи, той се постарава спокойно да се задълбочи във всичките свои мотиви, очиствайки си сърцето от всичко егоистично. Разбрал безкористния мотив и решил веднъж , той действа без колебание и страх , знаейки , че и да постъпи неправилно , важното е самото подбуждение.
Последствията могат да му докарат погрешки - той ги пренася търпеливо, като урок , който не ще се изглади от душата ме никога.
Окултното учение различава три вида човешка Карма.
1 Зряла КАРМА
2. Скрита КАРМА
3.Зараждаща се КАРМА
Зрялата Карма е вече готова за жътва и за това е неизбежна, неотменима. Свобода в избора за нейното преминаване е имало в миналото. Изборът е извършен , в настоящето остава само да се изплати - нищо повече.
Причините , които зараждат непрекъснато нашите мисли , желания и постъпки ,често биват тъй противоречиви , щото не позволяват на мислите ни да се осъществят.
юсъществуват кармически задължения към известни нации или определени обществени групи, а при това други задължения изискват особени условия при въплъщаване. следователно в едно въплъщение човек може да погаси само част от своята Карма. Господарите на Карма избират тази част от всяко индивидуална карма , която може да бъде изплатена едновременно , и за тази цел отправят човешката душа в съответната страна , раса , семейство или обществена среда, която представлява най- подходящото условие за изплащането на тази част , която е извадена от сбора на общата част. Съединявайки се заедно такива условия, при които могат да се прояват последствията на онези създадени от човека причини , които не влизат в противоречие една с друга, а се съвпадат. Тези причини , зародени от човека в миналите въплъщения , опреелят :
1. Продължителността на неговия земен живот.
2. Особенностите на неговата физическа обвивка / на физическото тяло / нейните положителни и отрицателни свойства;
3. Побират роствениците , враговете , приятелите , и всички с които човек ще влезе в съприкосновение.
4. Общестени условия.
5. Строежа на оръдия на душата; мозъкът , нервната система , определяща ония предели , в които ще се проявят силите на душата и
6. Съединениятана всички създадениот кармичните причини радости и страания, които могат а бъдат преживени от човека в течение на едно въплъщение.
Във всичко това човек няма избор ; неговия избор е бил направен в миналбото , когато той е сеял , сега остава да си събере жътвата.
Едни от проявленията на зрялата Карма представляват постъпки , които могат да се нарекат " неизбежни"
Когато пред съвестта на човек , знаещ Законите на Карма,се яви стълкновение от различни те задължения, които трябва да изпълни и нему му е неясно как да постъпи, той се постарава спокойно да се задълбочи във всичките свои мотиви, очиствайки си сърцето от всичко егоистично. Разбрал безкористния мотив и решил веднъж , той действа без колебание и страх , знаейки , че и да постъпи неправилно , важното е самото подбуждение.
Последствията могат да му докарат погрешки - той ги пренася търпеливо, като урок , който не ще се изглади от душата ме никога.
Окултното учение различава три вида човешка Карма.
1 Зряла КАРМА
2. Скрита КАРМА
3.Зараждаща се КАРМА
Зрялата Карма е вече готова за жътва и за това е неизбежна, неотменима. Свобода в избора за нейното преминаване е имало в миналото. Изборът е извършен , в настоящето остава само да се изплати - нищо повече.
Причините , които зараждат непрекъснато нашите мисли , желания и постъпки ,често биват тъй противоречиви , щото не позволяват на мислите ни да се осъществят.
юсъществуват кармически задължения към известни нации или определени обществени групи, а при това други задължения изискват особени условия при въплъщаване. следователно в едно въплъщение човек може да погаси само част от своята Карма. Господарите на Карма избират тази част от всяко индивидуална карма , която може да бъде изплатена едновременно , и за тази цел отправят човешката душа в съответната страна , раса , семейство или обществена среда, която представлява най- подходящото условие за изплащането на тази част , която е извадена от сбора на общата част. Съединявайки се заедно такива условия, при които могат да се прояват последствията на онези създадени от човека причини , които не влизат в противоречие една с друга, а се съвпадат. Тези причини , зародени от човека в миналите въплъщения , опреелят :
1. Продължителността на неговия земен живот.
2. Особенностите на неговата физическа обвивка / на физическото тяло / нейните положителни и отрицателни свойства;
3. Побират роствениците , враговете , приятелите , и всички с които човек ще влезе в съприкосновение.
4. Общестени условия.
5. Строежа на оръдия на душата; мозъкът , нервната система , определяща ония предели , в които ще се проявят силите на душата и
6. Съединениятана всички създадениот кармичните причини радости и страания, които могат а бъдат преживени от човека в течение на едно въплъщение.
Във всичко това човек няма избор ; неговия избор е бил направен в миналбото , когато той е сеял , сега остава да си събере жътвата.
Едни от проявленията на зрялата Карма представляват постъпки , които могат да се нарекат " неизбежни"