ПРАЗНИКА УЕСАК Празникът Уесак е Източния празник на Буда и е най-високата точка на духовността в годината. Това е свещена церемония добре известна на мнозина на Изток, а напоследък и на Запад. Древна легенда описва Уесак като време, в което всяка година Буда , въплъщението на светлината и носителя на божествената цел , се завръща от своето високо място , за да благослови човечеството . В този период Буда и Христос ( в ролята си на Световен Учител) работят в тясно сътрудничество и чрез Своето служене свързват Изтока и Запада, обединявайки тези, които Ги придружават. Това е период, в който силите на просветлението са особено активни и стимулират човечеството и витализират нашия стремеж.
Уесак е Новата Година за будистите. Будистите посвещават на този ден духовни церемонии , молитви ,мантри ,четене на диктовки и свещенни текстове. Извършват добродетелни постъпки в памет на състраданието на Гаутама Будда. Това също така е ден , в който ние можем да се освобдим от нашата низша природа за да освободим място ,за да може Висшата природа на Бог да слезе във нашия храм. Четете диктовки на Гаутама Будда , слушайте и пейте Будитската Мантра , и Химна на Гаутама Будда / видеолентата по-долу/. Призовете защита за всички души , които се стремят към Просветление и достигане на Единство в този век.
Да помолим в този ден Господ Гаутама Будда да ни помогне да преодолеем нашата низша природа.
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ ,
Нека в тези дни да обединим съзнанията си и сърцата си в единна хармония, нека този празник Уесак да ни изпълни с Вяра , Сила и Любов ,нека се закрепи нашата силна връзка със Йерархията на Светлината , нека нашата планета да се изпълни със енергиите на състраданието , милосърдието, добронамереността и да се изпълни плана на Бог за Земята.
Пряката и неизбежна възможност на това световно преустройство и идването на СвТези групи ще постигнат резултати, които са немислими в наши дни поради неспособността на човечеството да осъзнае истинската същност на любовта. По-късно обаче великата сила на любовта ще бъде освободена на Земята чрез медитативната работа на Вестителя, действащ като представител на Бога, подкрепен и подпомогнат от съзнателните усилия и божествената енергия на Буда. Признак за приближаването на това велико събитие и за неотклонно нарастващата сила на Христос е засилената реакция срещу организациите на престъпността, ненавистта, класовите различия и крайния радикализъм, които сега преследват цели, противоположни на плановете на Вестителя. Началото на новата епоха на мира ще бъде поставено чрез обединяването (на Земята) на онези Сили, които отговарят за преустройството и за истинското еволюционно развитие. Във всяка страна ще има съзнателно обединени групи, които ще въплъщават принципа на братството, според степента на своето разбиране за него. Хората по света трябва да бдят за признаците на Новата Епоха, без да се обезсърчават от перспективата на непосредственото бъдеще. Сетовния Учител са двете неща, който трябва да са фокус на вниманието по време на ежегодното честване на Празника Уесак (всяко пълнолуние в Телец). Последователите могат да съдействат за постигане на целите на великите Умове, посветили Се на човешката еволюция, чрез определена концентрация по време на Празника и чрез системно запознаване на западните мислители с факта за тази възможност. Така те ще създадат поток от стремеж и вихър от сила, които ще бъдат жизненоважен зов, предизвикващ определен отклик (в духовното значение на това понятие) от страна на Онези, Които се стремят да помогнат. Все пак този Празник се отличава по това, че датите на християнските празници са установени въз основа на събития, случили се преди векове, или са възпоминание за някои велики Ученици на Христос, Които в миналото са служели на расата, подобно на Него. Празникът Уесак обаче е признаване на настоящо, живо събитие. То съвпада (според убеждението на тези, които го поддържат) с някои велики божествени събития и е всъщност участие в церемония. Тези божествени събития протичат ежегодно по време на пълнолунието в Телец (често наричано "майско пълнолуние"), когато върху земята, според степента на човешкото търсене, се излива благословията на Самото Божество, предадена чрез Буда и Неговия Брат Христос. Една интересна особеност във връзка с Празника Уесак и церемониалното му изпълнение в Тибет представлява фактът, че много ортодоксални християни, които по никакъв начин не са свързани с будистката и индуистката вяра, са получили свидетелство за тази церемония по време на сън. По времето, когато работех като правоверен член на църквата в Англия и като евангелист, и когато за мен Будизмът беше просто "езическа" религия, а Буда (колко голямо бе моето невежество) - един от многото "езически" идоли, два пъти (през интервал от седем години) сънувах, че участвам в необикновена церемония. Тези два съня бяха толкова отчетливи и ярки, а подробностите и двата пъти толкова идентични, че е невъзможно те да се разглеждат като случайна фантазия или като обикновен феномен на съня. Двадесет години по-късно, когато попаднах на описание на Празника Уесак, открих, че то съвпада с това, което бях сънувала. Това ме накара да вярвам, че сънят ми беше отразил реално събитие. Няколко пъти съм срещала хора, които са имали подобни сънища, и които се питаха какво означава това. Когато един сън е описан от различни хора, живеещи в различни страни по целия свят, когато той при всички тях изглежда по аналогичен начин, и когато впоследствие се оказва, че той отразява реално протичаща в конкретен момент церемония, тогава е налице сериозен повод за дискусии, за събуждане на истински интерес и вероятно за приемане на данните от съня като свидетелство за реален факт. Описанието на този сън, легенда или факт изглежда така: Съществува долина, разположена на значителна надморска височина в предпланините на Хималайско-Тибетския масив. Тя е заобиколена от всички страни с високи планини, освен откъм североизток, където сред планинските вериги се очертава тясна клисура. Така контурът на долината придобива формата на бутилка, чието гърло е насочено на североизток, а самата долина значително се разширява на юг. Към северния край, близо до гърлото на бутилката, се забелязва огромна плоска скала. Долината е покрита със специфична груба трева и няма нито дървета, нито храсти, но склоновете на заобикалящите я планини са покрити с дървета. По време на пълнолунието в Телец, в нея започват да се събират поклонници от околните области; свещениците и ламите запълват южните и средните й части, оставяйки североизточния край сравнително свободен. Там, според легендата, се събират група от велики Същества, Които са Пазители на Божествения План за нашата планета и за човечеството. Не е толкова важно с какви имена ще наречем тези Същества. Вярващият християнин би предпочел да Ги нарича "Христос и Неговата църква", и да Ги разглежда като съставящи великия "Облак на Свидетелството", Който гарантира окончателното спасение на човечеството. Езотериците по света Ги наричат Учители на Мъдростта и членове на Духовната Йерархия, Които в различните си рангове са ръководени и обучавани от Христос - Учителя на всички Учители, ангели и човеци. Според хиндуистките Свещени писания това са великите Риши, а Тибетските учения ги описват като Орден на Просветлените Умове. Те са великите Интуитиви и Сподвижници, според нашата по-съвременна представа, представящи идеала за съвършеното човечество, Които са следвали стъпките на Христос и са прекрачили воала на световете, давайки ни пример за това, което трябва да се стремим да направим и ние. Със Своята мъдрост, любов и знание, Те се изправят като защитна стена около нашата раса, стремейки се да ни водят напред, стъпка по стъпка (както самите Те са били водени) от мрака към светлината, от илюзията към истината, от смъртта към безсмъртието. Тази група от познали божествеността Същества са основните участници в Празника Уесак. Те се подреждат в североизточния край на долината, в концентрични кръгове (според статутa и ранга на посвещението си), подготвяйки се за един велик акт на служене. Пред скалата, с лице към североизток, стоят трима Махатми, известни сред учениците си като "Тримата Велики Повелители", а именно: Христос, Който застава в центърa; Повелителят на живите форми, Ману, стоящ отдясно на Христос; и Повелителят на Цивилизацията, стоящ отляво. Тримата са обърнати към скалата, върху която е поставена голяма кристална чаша (купа), пълна с вода. Интересно странично обстоятелство, което хвърля светлина върху тази церемония и нейната реалност е, че всеки, който е сънувал, че участва в нея, винаги е добре осведомен за точното си местоположение в по-долната част на долината, където е стоял. Един от тези, които ми описаха такъв сън, спомена, че е стоял в единия край на долината, близо до дърво, на което е бил завързан кон; други изглеждаха също толкова добре осведомени за местоположението си по време на церемонията. Някои от тях бяха осъзнали, че мястото и положението, заемано в тази група от зрители, пряко зависи от еволюционния статут на участникa. С наближаването на часа на пълнолунието сред множеството се възцарява тишина и всички насочват поглед на североизток. Започват определени ритуални движения, чрез които подредените Учители и техните ученици от всички рангове заемат символични положения и образуват на дъното на долината такива забележителни символи като петолъчната звезда, в най-високата точка на която стои Христос; или триъгълник, на чиито връх отново застава Христос; или кръст и други добре известни форми с дълбоко и могъщо значение. Всичко това е съпроводено с напяване на определени думи и езотерични фрази, наречени мантри. Очакването и напрежението сред множеството расте. През цялата група от хора сякаш преминава стимулация или силна вибрация, която е резултат от пробуждането на душите на присъстващите, от смесването и сливането на групата в едно цяло, от издигането на всички във велик акт на духовно търсене, готовност, и очакване. Това е кулминационната точка на световния стремеж, фокусирана в тази очакваща група. Тези три думи - търсене, готовност и очакване - най-добре описват атмосферата, обединила присъстващите в тази тайна долина. Напевите и ритмичните движения се засилват, като всички участници и наблюдаващото мнозинство отправят поглед към небето по посока на тясната част на долината. Няколко минути преди момента на пълното пълнолуние, на голямо разстояние в небето може да бъде видяна мъничка точка. Тя приближава все повече и повече и придобива все по-отчетливи очертания, докато накрая стане възможно да се види фигурата на Буда, седящ с кръстосани крака (в позата на Буда), облечен в оранжевожълтата Си роба, облят в цветни светлини и с ръка, протегната в благословия. Когато Той стигне точно над голямата скала, оставайки във въздуха над главите на тримата Велики Повелители, Христос произнася великата мантра, която се използва само веднъж в годината (по време на Празника), и цялото човешко множество пада в нисък поклон. Този Призив предизвиква толкова мощна вибрация (или мисловен поток), която е в състояние да свърже въпросната група от ученици и посветени със Самия Бог. Той отбелязва апогея на целогодишното интензивно духовно усилие, като духовното витализиране на човечеството и духовните влияния на описваното събитие продължават и през следващите месеци. Резултатът от този велик Призив е всемирен или космически и опосредства свързването ни с този космичен център на духовна сила, от който са произлезли всички сътворени същества. Благословията е излята и Христос - както Представител на човечеството, я приема с отговорност да я разпредели. Така, според легендата, Буда се завръща веднъж в годината, за да благослови света и да му предаде чрез Христос обновен духовен живот. След това Буда бавно се отдалечава, докато отново се превърне в малка точка в небето и накрая изчезне. Цялата церемония на благославянето, от момента на първото Му появяване в далечината до изчезването Му от полезрението, продължава само осем минути. Ежегодната саможертва на Буда за човечеството (тъй като това завръщане му коства много) завършва и Той отново се връща на това високо място, където работи и очаква. Всяка година Той се приближава, за да благослови нашия свят, и всяка година това става чрез описаната церемония. Година след година Буда и великият Му Брат Христос работят в най-тясно сътрудничество за духовното благоденствие на човечеството. В тези двама велики Синове на Бога са фокусирани два от аспектите на божествения живот. Те действат заедно като Пазители на най-висшия тип духовна енергия, на която човечеството е способно да откликне: чрез Буда се пролива божествената мъдрост, а чрез Христос се разкрива божествената любов към човечеството, и именно тази мъдрост и любов се изливат върху човечеството по време на майското пълнолуние. Трето, по време на Празника и чрез обединените усилия на Христос и Буда, Които работят в най-тясно сътрудничество, се открива канал за връзка между Бога и човечеството, по който любовта и мъдростта на самото Божество се изливат върху очакващия и нуждаещ се свят. Говорейки символично (без да се забравя, че символите често завоалират истината) може да се заяви, че по време на пълнолунието сякаш внезапно и широко се отваря някаква врата, която през останалото време е била само леко открехната. Чрез тази врата стремящите се и учениците влизат в контакт с енергии, който иначе са сравнително труднодостъпни. Тя позволява на човечеството да се приближи към Водачите на расата, към истината и към реалността, което е невъзможно през останалото време. Така всички, които се намират от двете страни на тази врата, ще могат във все по-голяма степен да се възползват от тази благоприятна възможност. По време на пълнолунието в Телец като че се отваря врата "към Небето" (отново изразявайки се символично), чрез която може да бъде осъществена връзка с някои още по-велики Животи, Които заемат такава позиция по отношение на нашата планетарна Йерархия, каквато Тя самата има спрямо човечеството. Когато това бъде осъзнато, ще стане възможно да се развива Науката за Приближаването към по-дълбоките истини и сили на живота, които засега остават скрити зад воала, но които ще бъдат разкрити през Новата Епоха. Това е част от една реално утвърждаваща се техника на Пътя и от духовния напредък. Нека обаче се върнем към драматичното събитие в Хималаите: Когато Буда отново изчезне, множеството се изправя; водата в купата се разпределя на мънички порции сред Учителите, посветените и учениците, които се отправят към местата си за служене. Всеки от множеството взима своята малка купичка или съд за вода и пие от него, споделяйки с останалите. В тази красива "водна церемония на приобщаването" символично се представя знакът на настъпващата Нова Епоха - Епохата на Водолея, на Водоносеца. Това е епохата на "човека с кана вода в ръце", както го е описал Христос в епизода, предшестващ инициираното от него приобщаващо служене. Тази церемония символизира истината за универсалността на божествената любов, за необходимостта от индивидуалното ни пречистване и за възможността да споделим с останалите това, което принадлежи на всички. Водата, намагнитизирана от присъствието на Буда и Христос, придобива определени благотворни и лечебни качества. Така благословено, множеството безмълвно се разотива; Учителите и учениците се завръщат в света, за да продължат с подновени сили служенето си до следващото майско пълнолуние. В наши дни легендата за това истинско и жизнено духовно събитие бавно се разпростира на Запад; там тя предизвиква признание, любопитство, учудване или въпроси от страна на много хора. Според някои западни стремящи се, вече е настъпило времето, когато Западът и Изтокът могат да се свържат духовно в един велик Празник за приобщаване на душите. Влизайки в хармония помежду си и под ръководството на Буда, Който е дошъл, за да донесе светлина на Изтока, и на Христос, Който на свой ред идва, за да даде светлина на Запада, те ще могат заедно да се стремят към това благославяне и духовно откровение, което бъдещето настоятелно изисква - "мир на земята и добра воля сред хората". Така човечеството ще бъде въведено в една нова епоха на братство и разбирателство, когато човекът (освободен от своите страхове) ще разполага с повече време, за да открие Бог у себе си.
| |