БЕСЕДА НА ПОСЛАННИКА

Скъпи, приятели,

На руския сайт "Сириус" е публикуван видеозапис на беседа на Посланика на Великото Бяло Братство Татяна Микушина. Можете да видите видеозаписа на този линк: http://www.sirius-ru.net/media/transl/beseda_poslannika_10-05-2009.html.

По-долу ви предлагаме текста на беседата на български език.

Беседа на Посланика

Татяна Николаевна Микушина

През март 2007 година проведохме среща в Москва и там аз огласих ултиматума, който даде Господ Майтрейя, във връзка с това, че е нужно да се грижим по някакъв начин за нашите посланици. И в действителност се получи така, че ние като че ли малко се отклонихме от схемата, която обикновено е приета при тях, т.е. Великото Бяло Братство действа по определени, така да се каже, традиции, т.е. има определени традиции, по които то действа постоянно. Посланикът на Великото Бяло Братство може само да приема дарения, правят му дарения и той може да се ползва от тях, приема ги или ги отказва. Повече от това не мога да правя за съжаление. Но ние сме много умни хора, ние тръгнахме по друг път. И за това се говори в диктовката на Санат Кумара от 20 юни 2007 г. Ще прочета само фрагмент от тази диктовка.

”Сега, преди да пристъпя към диктовката, обмислих грижливо съдържанието на моята беседа. И знаете ли какво трябва да ви кажа? Аз разбрах, аз осъзнах, че нашите надежди в този им вид, в който се надявахме на сътрудничество с хората на Земята не се сбъднаха. Ние очаквахме акт на безусловна и без уговорки помощ, която би могла да бъде оказана на нашия посланик от един човек. И този акт на безкористна помощ би могъл да ни послужи за основание да помолим за нови милости и нови възможности за планетата Земя. Това не се случи. Нито един човек не успя да достигне до такова ниво на съзнание, че да окаже безусловна помощ на нашия посланик.

Тогава вие ще попитате защо се радваме и защо ликуваме?

Руският народ реши да надхитри Божествения Закон. Намериха се стотици и хиляди хора, които дадоха своя безкористен принос в делото за строителство на Ашрам за нашия посланик.”

Ето този ход Те не предвидиха т.е. това беше ход, който не се подаваше на описание т.е. такъв прецедент не е имало – руският народ решил да надхитри Божествения Закон. Днес трябва с цялата отговорност да ви кажа, че не е възможно да се надхитри Божествения Закон. Т.е. ние събрахме пари от едни хора и ги дадохме на друг човек за земя. При това този човек се зае доброволно да ни помага т.е. аз не трябваше да правя нищо, още от началото те все казваха: “ти не трябва да правиш  нищо... ти не трябва да правиш нищо сама.” Какво се получава? Ние платихме пари за земята и вече платихме, за да започне строителство ето там, в банята вложихме пари, за оградата... И след това Андрей Викторович изчезва, той отказва да прави каквото и да е по-нататък и ние с Татяна Мартиненко седим и медитираме в продължение на два месеца, защото вече е есен, вече е двадесети август, а ние – нищо, не знаем какво да правим по-нататък. И тогава аз вземам решение и започвам сама да строя дом(не този, другия, където живея сега), без да съм специалист, без да разбирам нещо от строителство, въобще с нулеви знания по този въпрос, аз започвам да строя дом. И го построявам за два месеца и половина. Сама. Владиците чакат какво ще се случи по-нататък? След това ние се събираме през февруари и пак се намират други хора, които се наемат да строят Учебния център. Аз мога да ги назова по фамилия, по имена, но по-добре да не ги назовавам по фамилии и имена. Това  бяха няколко души, които поеха задължение да построят този Учебен център. И какво става? Докато Учебния център се строи, тези хора се оттеглят един след друг – у всеки се появяват някакви проблеми, или измислени, или реални, или още някакви други, и те всички си заминават. И отново целият този строеж ляга върху мен. Всеки ден от сутрин до вечер и през нощта аз строя този дом. И резултатът е, че аз правя това, което трябва да правят други хора и правя това сама. Аз не съм длъжна да правя нищо. И всички тези усилия, които вложих на физически план, аз трябваше да вложа на духовен план, в това Русия да може да стане духовна страна. Аз сгреших. И в своето духовно рaзвитие сега ние се върнахме във времето до 2005 г.  Да, ние имаме тази сграда, имаме и онази сграда, но в своето духовно развитие, в своя духовен потенциал ние се върнахме пет години назад. За съжаление. Защото всичко, което правих беше с чист мотив, аз имах чист мотив т.е. аз просто се опитвах, тъй като хората ми оказваха доверие, аз се опитвах да се разпоредя с тези парични средства умно, за да не отидат напразно т.е. за каквото се даваха, за това ги харчех. Аз разсъждавах с човешкия си ум. А логиката на Бога е друга. Посланикът не трябва да прави нищо. Затова сега не може да става дума за каквото и да е общуване.

Ние се върнахме в 2005г....  Днес пристигна едно такова забележително писмо от една жена, не помня как се казва, откъде е, и писмото не съм чела.... Погледнах и разбрах всичко... Захванала се да защищава Луцифер.... Шашката на главата... Луцифер... Семинарът през 2005 година... октомври месец... Ето къде се озовахме... Благодарение на титанически усилия... С което поздравявам всички вас... Замислете се, всеки от вас… Къде беше всеки от вас, когато се строеше ето този мой дом  и ето този Учебен Център... Кой от всички присъстващи участва в строителството на този Учебен Център? Вдигнете ръка. Един човек..., двама..., трима..., А къде са хората, които трябваше да оглавят строителството, да поемат върху себе си цялата пълнота на кармичната отговорност за това, което трябваше да стане на физически план. Руският народ реши да надхитри Божествения Закон... Не е възможно да бъде надхитрен Божествения Закон. И резултатът, който имаме налице, е благодарение на това, че направихме нещо не както трябва...

Аз не свалям отговорността от себе си. Напълно е възможно аз да съм правила нещо не както трябва. Просто в тогавашния момент ми се струваше, че действам правилно. Аз действах по чисто човешката логика и разбирах, че има пари, парите са дадени за някаква цел и аз трябва да ги изразходвам за това. Ако няма кой друг, защо не аз. В резултат ние изгубихме потенциал, духовен потенциал. Т.е. уникалното нещо в мен, това е фокусът на Светлина и той е толкова по-силен, колкото е по-голяма подкрепата на хората и колкото повече аз се занимавам с чисто духовни неща. Когато се занимавам с неща от физическия свят, когато съм принудена да наемам бригади, да се разплащам с тях, да стоя на опашки по банките, аз губя своя духовен потенциал и Русия не получава това, което трябва да получи чрез мен. За съжаление... Както и да звучи, това може би за някои е странно. Ето такива ми ти работи със земята, т.е. земята е второстепенна работа. И по атаките, които идват сега от страна на много хора се вижда, че това е възможно само защото ние не можахме да запазим този потенциал. Т.е. трябва да има определено ниво на съзнанието, на което много неща са разбираеми. В 2005 година видимо е било ясно за Луцифер. ...Това е просто друго ниво на разбиране. За да бъде разбрана тази ситуация е необходимо да се остане на нивото на сърдечната чакра и тогава всичко е ясно, но когато слизаме на чакрата на слънчевия сплит, тогава Луцифер става за нас враг. Ние просто слязохме надолу. Ние просто понижихме своите вибрации. И можем колкото си искаме да говорим, че в света е толкова лошо, че има икономическа криза навсякъде, виновни сме ние, в това число и вие и аз. Т.е. ако бяхме преминали на това ниво на съзнанието, на което трябваше да бъдем, а не да се върнем пет години назад, напълно вероятно е кризата да не се беше случила. Кризата е в съзнанието. Има криза само в съзнанието, защото този физически свят се явява само отражение на нашето съзнание. И нищо друго не съществува тук освен нашето огледало. И с каквито и благи намерения да обяснявах, че искам да стане по-добре, получи се както винаги. Всеки трябва да върши своята работа. Баничките трябва да се правят от баничаря, ботушите трябва да се правят от обущаря. Посланиците не трябва да строят... това е унижение за Възнесените Владици...това е унижение за цялата Йерархия. Аз четох с учудване диктовката дадена от Иисус Христос чрез Елизабет Клер Профет, в която той казва, че и до сега не знае дали е бил прав, когато е изгонил търговците от храма. Т.е. има някои моменти, в които не е ясно как да се държиш и когато медитирах вчера или онзи ден, не помня, с Господ Шива, аз разбрах, че не е възможно да се разбере докрай тази ситуация, доколко тя е лоша или добра. Засега ние не можем да разберем, реално е само това, че се върнахме пет години назад. Това е реално. Но това се вижда, на физически план това се вижда изцяло. Можем колкото си искаме да ходим по съдилища, да пишем жалби и т.н., това няма да промени ситуацията.

Въпрос: Какво можем да направим конкретно сега, за да променим някак си ситуацията в по-добра посока?

Т.М.: Лично за мен или за всички вас?

Отговор на задаващия въпроса: За всички нас.

Т.М. За мен най-добрият вариант би бил да се оттегля за половин година или за една година. Нужно ми е уединение и медитативна работа, за да възстановя своя духовен потенциал. Това е идеалният вариант за мен. Ако искате да ми помогнете, някой трябва да поеме поне задължението за поддържане на този дом, за да не търча и да нареждам  - шланга трябва да се зарови, да се угаси осветлението,  за тук трябва да се купи втулка, тук трябва да се потегне, тук трябва да се измие. От това поне можете ли да ме освободите?

Въпрос: Какво биха могли да направят хората, които не присъстват тук, но ви подкрепят от другите градове и страни.

Т.М. Същността е в това, че е понижен духовния потенциал и просто хората сега приемат всичко неадекватно т.е. аз помолих за нещо елементарно, помолих за молитвена подкрепа по време на съдебните процеси и се получиха дори няколко писма, в които се казваше: “В какво ни въвличате, защо използвате енергията на хората за неясни цели?”. След това аз вече не моля никого за нищо. Свалих всичко от сайта, всичко за съда, за центъра за майчинство и детство, детската градина, свалихме всичко, абсолютно всичко свалихме. Нищо, никакви проекти не тръгнаха – няма земя, няма проекти, няма хора, нищо няма.

Започваме от нулата...