ОТВОРЕНО ПИСМО
Скъпи, Приятели,
При мен пристигат много писма с различни въпроси. За съжаление не мога да отговоря на всички ваши писма. Затова реших да напиша това общо писмо с надеждата, че в него ще намерите отговорите на голяма част от въпросите си.
На 11 юли, след приключването на летния цикъл диктовки Санат Кумара, по време на медитация, каза: „Първостепенна задача сега е строителството на Ашрама. За нейното изпълнение трябва да бъдат хвърлени всички сили. Ние закрепихме фокуса на Светлина, сега нашето желание е да го разширим”.
Аз служа на Владиците и Тяхната воля, и Тяхното решение са закон за мен. Затова цялото си време след завършване на цикъла диктовки посвещавам на строителството на Ашрама. Започвам работа в 8 часа сутринта и работният ми ден, свързан със строителството, завършва в 23 часа. Понякога намирам време и сили да прочета едно-две писма и да им отговоря.
Хората, които се отзоваха да ми помагат в строителството на Ашрама постепенно си отидоха по различни причини, други оказаха минимална помощ. Но делото на Владиците продължава.
Не се намери в Русия нито един човек, който в акт на безкористно служене да ми подари готов Ашрам, на което се надяваха и на което разчитаха Владиците. Слава Богу, хората пожертваха пари за строителството. Но за голямо съжаление в Русия не се намери човек, който да поеме всички грижи по изграждането на Ашрама. Затова със строителството се занимавам сама. По тази причина не мога да отговарям на вашите писма и по тази причина няма да има семинар през септември, тъй като нямам време за неговата подготовка.
Искам да спра вашите емоционални пориви във връзка с тази ситуация. В действителност има много хора, които са готови да дойдат и да помагат на строежа. Аз отказах почти на всички, а онези, които получиха моето съгласие да дойдат, не дойдоха.
За да приема хора от други градове трябва да има някой, който да се занимава с приемането и устройването им, а такива хора няма. Всяко идване на поредния любопитен ме отвлича от ръководството на строежа и губим темпове.
Ние живеем в гората: аз, Татяна Мартиненко и петима наети строители от Узбекистан. По-голям брой хора не можем да настаним, тъй като няма къде. Има също така и ограничения с водата. Кладенецът не издържа на натоварването и понякога няма вода.
Защо при толкова много интересуващи се от Учението, което дават Владиците чрез мен( броят на уникалните посетители на сайта „Сириус” надвишава 200 хиляди души, общия тираж на издадените книги е 100 хиляди екземпляра), не са толкова много хората, които са способни реално да правят нещо? Работата е в това, че когато някой човек желае да служи на Бога и на Владиците, той получава допълнителна Божествена енергия, за да изпълнява това служене. А вие знаете, че тази енергия започва да изтласква от аурата на човека всички несъвършени енергии, които се съдържат там. Става това, което може да се нарече ускорено слизане на карма. Кармата, която реално може да слезе за няколко години, слиза за един месец. Всички несъвършенства, които до този момент са спали под формата на кармични натрупвания, започват да се активизират и да се надигат.
Всеки човек си има своите кармични дългове. Някой започва да изпитва жалост към себе си, друг започва да се обижда, трети изпитва други негативни състояния и преживявания. Освен това хората, които се намират в постоянен контакт с човека, желаещ да служи( неговите роднини и съслужители) също получават допълнителна енергия в аурите си чрез съприкосновението помежду им. (Енергията протича от аура в аура, както водата в скачените съдове). Можете ли да си представите какво става с хората от обкръжението на човека, който желае да служи на Бога и на Владиците? Същото нещо: ускорено слизане на кармата. Този, който трябва да отработи карма за болест, започва да боледува. Този, който трябва да отработи карма за правилен избор в сложни ситуации, получава една след друга тези ситуации в живота си. Затова, ако имате много кармични дългове и проблеми вие просто няма да можете да служите на Владиците. Кармичните натрувания, които имате няма да ви позволят да направите това.
Затова всеки човек, който идва при мен и предлага своето служене, попада във водовъртеж на енергии, с които малцина могат да се справят. Затова голяма част от хората след време се оттеглят. Остават само онези, които преминават своите посвещения чрез постоянно преодоляване на себе си и външните обстоятелства.
Всеки човек се е родил с определена мисия, която е приел върху себе си преди раждането. И сред онези, които четат тези редове има хора, които са призвани да участват в делото, което Владиците изпълняват сега в Русия. Но някои не могат да се справят със своите проблеми, други се увличат твърде много в илюзии и забравят за своите задължения, трети пламват в сърдечен порив и тутакси угасват. Кармата от неправилния избор на тези хора ляга върху мен. И аз трябва да правя това, заради което те са дошли във въплъщение, защото отговорността винаги пада върху този, който се намира на по-горното стъпало на Йерархичната стълба. Затова аз трябва да правя това, което не правят онези, които трябва да го правят. По този начин аз отработвам кармата на техния неправилен избор с моите действия и с моя труд. Естествено е, че в такъв случай аз не изпълнявам задачата, заради която съм се въплътила, тъй като съм принудена да нося върху себе си бремето на кармата на страната, бремето на кармата от неправилните избори на онези представители на страната, които не изпълняват целта на своето въплъщение. Така е било и по-рано. Знаете, че предишният Посланик на Великото Бяло Братство в Америка, Елизабет Клер Профет сега е много болна, тъй като е принудена да носи бремето от неправилните избори на своите чела.
Целта на моето днешно писмо до вас, е да обясня причината, поради която не мога да отговарям на писмата ви и защо нямам възможност да подготвя поредния семинар.
Също така трябва да кажа за ваше сведение, че ако до края на септември не си построя дом за зимата, то няма къде да приемам диктовките от зимния цикъл. И остава под въпрос цялата работа на Владиците чрез мен в Русия.
Сега живея в лятна къщичка. В края на август в Сибир е вече студено. Не мога да се върна обратно в жилището си в града, тъй като там сега е разположен офиса на Издателска къща „Сириус”, разположено е полиграфическо оборудване и склад за книги. Между другото, ето още един пример за това какво се случва, когато човек поеме задължения пред Владиците и не ги изпълнява. Един човек, който се зае с издаването на книгите, изгуби интерес към тази работа и се отказа, защото не можа да се справи със своите негативни енергии. Сега аз и Татяна Мартиненко сами се занимаваме с издаването на книги в Издателска къща „Сириус” в свободното от строителни работи време.
Аз много добре разбирам, че някои от вас непременно ще поискат да напишат отзив на това мое писмо. Преди да пишете имайте в предвид моля ви, че нямам време и възможност не само да чета писма, но и да ги получавам. Просто времето не стига.
Татяна Микушина
Светлина и Любов!