ПРАКТИЧЕСКО СЪКРОВЕНО УЧЕНИЕ - 2

Розовият Път

Практическо съкровено Учение -2

НЯКОЛКО УКАЗАНИЯ

ЗА ВСЕКИДНЕВНО ПОЛЗВАНЕ

II

Правилната подбуда към търсенето на самопознание ще бъде подбудата, свързана с познанието, а не със себичността. Самопознанието е достойно нещо, по силата на наличните в него знания, а не по силата на връзката му с нашата личност. Главното условие за постигане на самопознание е чистата любов. Стремете се към знанието от чиста любов и вашите усилия в края на краищата ще се увенчаят с успех. Нарастващото нетърпение на ученика е верен показател, че ученикът се труди за награда, а не от любов, а това на свой ред доказва, че той не е достоен за най-великата победа, съхранявана за онези, които действително се трудят от чиста любов.[1]

„Богът” в нас, т.е. Духът на Любовта и Истината, на Справедливостта и Мъдростта, на Доброто и Силата, трябва да стане нашата единствена, истинска и непрестанна Любов, нашата единствена опора във всичко, нашата единствена Вяра, на която, като на твърда скала, винаги можем да се опрем; нашата единствена Надежда, която никога няма да ни измени, дори ако всичко останало загине; и единствена цел, която сме длъжни да достигнем с помощта на Търпението, смирено очаквайки, докато лошата ни Карма се изчерпи и божественият Изкупител ни открие присъствието Си в нашата душа. Вратата, през която Той идва, се нарича доволство; защото недоволният от обкръжението си, е недоволен от закона, който го е направил такъв, какъвто е, и тъй като Сам Бог е закон, Той няма да отиде при онзи, който е недоволен от Него[2]. Ако признаваме, че се движим в потока на еволюцията, то ние сме длъжни да приемаме всяко обстоятелство именно като заслужено, а в неуспехите при изпълнението на набелязаните от нас действия трябва да виждаме най-великата помощ, защото няма за нас друга възможност да се научим на великото спокойствие, което изисква от нас Кришна. Ако всички наши планове бяха успешни, ние не бихме изпитали противоположностите. Освен това нашите планове може да са невежи и по тази причина да са неправилни и добрата Природа няма да ни позволи да ги осъществим. Ние не сме виновни за плана, но можем да си навлечем лоша карма с нежеланието си да се смирим с невъзможността за неговото изпълнение. Изобщо, ако вие се чувствате потиснати, то мислите ви губят своята сила в степента, в която сте потиснати. Може да се намирате в затвора и все пак да бъдете работник в общото дело. Затова, моля ви, очистете мислите си дори от най-малкото недоволство от обкръжаващите ви обстоятелства. Ако успеете да възприемате всички събития като случващи се точно така, както сте искали, това не само ще послужи за укрепването на мислите ви, но и ще се отрази укрепващо на вашето тяло. („Вие” означава Висшето Аз. Ние сме такива, каквито сами се създаваме)[3]. Да се действа, и то мъдро, когато настъпи времето за действие и да се чака, и то търпеливо, когато е времето за покой. Това привежда човека в хармония с приливите и отливите(в делата); така че, опирайки се на природата и закона, и имайки за пътеводна звезда Истината и Доброто, той може да твори чудеса. Незнанието на този закон води до периоди на безразсъден ентусиазъм от една страна и депресия и дори отчаяние, от друга. Така човек става жертва на приливите и отливите, докато би следвало той да бъде техен Властелин[4].

Събери търпение, Пътнико, (и бъди) като този, който не се бои от несполука и не търси успех[5]. Натрупаната енергия не може да бъде унищожена, тя трябва да бъде приведена в други видове движения; тя не може да остане вечно бездействаща и все пак да продължава да съществува. Безполезно е да се опитваме да заглушим страст, която не е по силите ни да управляваме. Ако нейната натрупваща се енергия не се премести в други канали, тя ще расте, докато не стане по силна от волята и от разсъдъка. За да я контролирате, вие трябва да я вкарате в друг, по висш канал. Така, любовта към нещо пошло може да бъде заменена с превръщането й в любов към нещо възвишено, а порокът може да бъде превърнат в добродетел като се промени неговата цел. Страстта е сляпа, тя отива там накъдето я водят, и разсъдъкът е по-надежден ръководител за нея, отколкото инстинкта. Натрупалият се гняв(или любов) непременно ще намери някакъв обект, за да излее върху него своята ярост, иначе може да предизвика взрив, разрушителен за своя стопанин; след бурята настъпва спокойствие. Древните са казали, че природата не търпи празно място. Ние не можем да унищожим или да премахнем страстта. Ако я прогоним, друго стихийно бедствие може да заеме нейното място. Затова не трябва да се опитваме да унищожаваме низшето, без да поставим нещо в замяна, а следва да заменим низшето с висше, порокът с добродетел, суеверието със знание[6].